Зографское Евангелие



Лист:
(Мк. 4:11) <…> вьсе бываетъ. (Мк. 4:12) да видяште
видятъ. и не узьрятъ. и слы
шяште слышятъ. и не разу
меютъ. егда обратятъ ся.
и отъпустятъ ся имъ греси.
(Мк. 4:13) и глагола имъ. не весте ли притъ
чя сея. и како вся притъчя
умеете. (Мк. 4:14) сеяй слово сеетъ.
(Мк. 4:15) се же сутъ еже на пути. иде
же сеетъ ся слово. и егда у
слышитъ. абие придетъ со
тона. и отыметъ слово.
сеаное въ сръдьцихъ ихъ.
(Мк. 4:16) и си такожде сутъ. иже на
каменихъ сеении. иже е
гда слышятъ слово. абье
съ радостию приемлутъ е.
(Мк. 4:17) и не имутъ корене вь себе.
нъ времении сутъ. по томь
же бывъши печали. ли го
нению. словесе ради.
аье съблажнеютъ ся
(Мк. 4:18) а си сутъ. сеани въ трънии.

л. 77 - 128 об. Евангелие от Марка.
Без конца.

л. 85 - 87 Глава 4.
Без начала.